Здравейте, грижовни родители,
Празникът на 24-ти май спонтанно ме вдъхнови да насоча Вашето внимание към езика и нашата работа с децата.
Нека да говорим за езика не от гледна точка на днешното общество, което налага порива да се мисли за образованието само като средство за трансфериране на знания, а от гледна точка на развитието на личността.
Знаем, че езикът е нещо, което е помогнало на нас – хората, да станем най-мощният агент на творението на земята. Ако трябва да съм точна, Д-р Монтесори реферира към човешкото дете като агент на творението, тъй като то е бащата на Човека. Всички ние, като възрастни, се раждаме от детето, което сме били.
Приемаме го за даденост, но езикът е труден за разбиране поради четене, говорене и писане.
Ако сте родител на съвсем малко дете знаете, че в нашата среда езикът е средство за изграждане на психичните органи и развитие на независимост. Детето има силата на ума си да превъплъти езика от своето обкръжение и да стане личност на своето място и време. Самият акт на изучаване на език предизвиква специализацията на езиковата част на мозъка. Д-р Монтесори изследва феномена на езиковото развитие при децата и открива много от неговите принципи, които сега се потвърждават от невропсихологията. Ние разбираме значението на богатата лингвистична среда в процеса на усвояване на езика. Богатството на опит и качеството на езиковoто изразяване влияят върху способността на мозъка да организира и съхранява езика, така че да може да го използва експресивно и творчески. Езикът е онзи уникален дар на адаптацията, който ни позволява не само да станем членове на мястото и културата, а и да участваме в тях.
Вашето дете на възраст между 3 и 6 години може съзнателно да насочи вниманието си към предмети, които представляват интерес в езика, но все още се задвижва от сили вътре в себе си. Детето в този момент е сетивен изследовател на езика. Едно от големите открития, които детето може да направи в този период е, че думите изпълняват функции. Те имат специални задачи за вършене. Те изразяват мисълта по определени начини, отговарят на въпроси и имат специални места, на които трябва да бъдат, за да има смисъл езика. Това не е граматика в никакъв формален смисъл, а помощ за четене и пробуждане на интерес към думите. Езикът е винаги тук в средата, свързан е с всяка сфера на работа и е основна област. Децата учат и правят упражнения от практическия живот, които имат образователна цел. Реакцията на децата може да бъде описана като „взрив за независимост” и често те се учат да пишат на 4,5 години и се научават да четат спонтанно. Целта е цялостно четене.
Така децата вземат своя език в училище (1-4 клас), за да продължат пътя си към цялостно четене и себеизразяване. Ролята на възрастния е да поддържа езика жив във въздуха. Ние сме важни инструменти, предлагащи вдъхновение. Да можеш да пишеш е еквивалентно на сила. Писменият език е свръхприрода, тъй като е създаден от хората отвъд природата. И когато пишем нещо, трябва да мислим какво да пишем. Подходящият и точен език позволява на децата да обсъждат различни аспекти на обществото, света, вселената. Граматиката е мислене – целта на езика е да каже това, което имаме предвид по логичен начин, а целта на граматиката е да ни помогне да го кажем. Децата откриват, че граматиката е инструмент за изразяване и трябва да се научим как да използваме нашите инструменти. Те са в състояние да изразят мисълта си и това им дава ментална независимост. Д-р Монтесори казва, че ученикът „трябва да бъде в състояние да развива собствените си разсъждения, собствената си преценка, собственото си мислене. Казваме, че като е в състояние да направи тези неща за себе си, той придобива независимост на мисълта.”
Тук липсата на речник може да пречи на участието в обществото, на самостоятелното мислене или да носи неразбиране. Развитието на речника не се прави чрез изолирано учене на думи, а чрез четене и разговори. Новата дума в контекста – това е изключително важно.
В юношеската общност (5-7 клас) езикът продължава да бъде средство за комуникация и укрепва общността. Искаме нашите ученици да обсъждат, да дискутират, да участват в разговора и да знаят как да го направят, да представят себе си и тяхната работа. Помага ни да си сътрудничим. Тук работата продължава в две основни направления – себеизразяване и развитие на личността. Имаме свобода да общуваме и ограничeнията на учтивостта, тъй като езикът може да създава любов, щастие и щети. Подрастващите трябва да намерят своя глас. За целта младите хора трябва да се упражняват. Средата дава мотиви за практика. Докато практикуват, те разбират как растат. Има различни причини за четене – за удоволствие, за информация. Една добра книга може да ги научи нещо за света и нещо за самите тях. Освен това е като личен разговор с автора, защото писмения език обединява. Чрез книгите, предлагани на подрастващите за удоволствие или проучване, те разширяват разбирането си как езикът може да бъде представен. С тези знания те разширяват мисленето си. Целта е не просто да ги направи знаещи, а да им се даде ориентация за живота и да им се помогне да постигнат независимост – да могат да изразяват себе си ясно и да разбират различни идеи и концепции.
Д-р Монтесори казва нещо много красиво: „Тогава ние ставаме свидетели на развитието на човешката душа; появата на Новия човек, който вече няма да бъде жертва на събития, но благодарение на своята яснота на визията си ще стане способен да насочва и формира бъдещето на човечеството.”
Това е целта за всяко дете в Откривател, това е нашата мисия и сме благодарни, че споделяме заедно пътуването на Вашето дете.
С уважение + обич,
Анна-Мария
