Мария Монтесори е първата жена, завършила медицина в Университета в Рим, Италия. Д-р Мария Монтесори печели признание за работата си по математика и точните науки. Тя работи в нови за времето си дисциплини: антропология и психиатрия. Тези две области на интерес се оказват от голяма полза в работата ѝ като учен.
Подходът ѝ към образованието се основава на нейните научни наблюдения, както и на убеждението, че образованието на децата е средство за създаване на по-добро общество. Тя наблюдава деца по целия свят и открива, че законите за развитие на личността са универсални и присъщи на деца от всички раси и култури. Монтесори подходът към образованието от раждането до зрелостта продължава да се уважава и практикува на международно ниво и днес.
Монтесори образованието вижда детето като уникално човешко същество в процес на само-изграждане, то често има доста точни инстинкти за това, което трябва да направи, за да расте и учи. Монтесори училищата улесняват това откритие чрез специално подготвена среда, която подкрепя интелектуалното и духовното израстване на детето. В Монтесори класните стаи децата са групирани според етапите на развитие, като възрастовият интервал е приблизително три / шест години на всяко ниво. Децата работят в непрекъснати периоди от време със занимания по избор от разнообразни значими дейности, често включващи специално разработени манипулативни материали, които им помагат да възприемат абстрактните концепции конкретно. Децата могат свободно да се движат в класната стая, когато имат нужда. Предоставена им е голяма свобода и голяма отговорност.
Д-р Мария Монтесори вярва, че децата са в процес на самоконструиране и естествено търсят нови идеи чрез любопитство и вродено желание да учат. Тя вижда образователния си метод като модел за мир в обществото. Уменията за сътрудничество, уважение и самоконтрол, които учениците развиват в Монтесори среда са тези, които водят до щастлив и пълноценен живот. И това, което е нейния подарък за децата – дарбата ѝ на истинско виждане, разбиране и уважение към тях – довежда до нейното най-голямо постижение: разработването на уникален подход към образованието на децата. Нейният подход остава толкова значим, находчив и отзивчив към децата днес, както през 1907 г., когато тя отваря първото си училище. Ние оставаме верни на визията на Мария Монтесори, като поддържаме стандартите на Международната Асоциация Монтесори (AMI), която тя основава.
В детето се крие съдбата на бъдещето.
д-р Мария Монтесори
Мария Монтесори не е разполагала с Интернет, но е преминала отлично обучение в умения за наблюдение по време на обучението си за лекар преди ерата на диагностицирането. След медицината тя е учила и антропология. Тази комбинация от предмети, наред с любознателното ѝ съзнание, ѝ е дала възможност да разглежда развитието на детето не от гледната точка на възпитател, а от гледната точка на интереса, свързан с въпроса какво в най-голяма степен подпомага нормалното човешко развитие. Тя не е започнала работата си с подбор от теории за развитие. Тя е започнала чрез наблюдение на децата, децата, на които е дадено пространство, в което да прекарват време, децата, на които е дадена известна степен на свобода. И тогава тя е седяла и е наблюдавала, разговаряла е с възрастните, с които си е сътрудничила и е прецизирала своя „експеримент“. Тя е премахнала играчките и преживяванията, които като цяло не са били приложими за всички деца, или дейности, които не грабват интереса на децата. В продължение на години тя продължавала да наблюдава и да обсъжда констатациите си, създавайки това, което днес е известно като Монтесори Метода. Човешкото развитие е продължителен процес, процес, който не може да се управлява, но процес, за който е необходимо разбиране и подкрепа. Не можем да го насилваме – можем само да го отбелязваме и да полагаме максимални усилия да го разбираме и приемаме. От нашата Монтесори гледна точка, това Е нормалното развитие на живота. Затова Монтесори нарича подхода си „психолого-педагогика“, а не възпитателен метод.
Историческа хронология
1896: Мария завършва с голямо обществено признание от Медицинския факултет на Римския университет. Тя е първата жена в Италия, получила медицинска диплома. Мария също учи антропология, биология и психиатрия. Като ранна феминистка тя представлява Италия на Женската конференция през 1896 г. в Берлин, където, наред с други неща, тя е силен защитник на равното заплащане.
1896-1907: Работата на д-р Монтесори я довежда до близък контакт с деца. През този период италианският министър на образованието я назначава за директор на Scuola Ortofrenica. Тази институция е посветена на грижите и образованието на младежи, които се смятали за „когнитивно предизвикателни“. Чрез разработването на нейния Монтесори метод, много от тези 8-годишни ученици са в състояние да преминат стандартни тестове с резултати над средните.
1907: Д-р Монтесори отваря Casa dei Bambini или „Детска къща“ за деца на възраст от 3 до 6 години в един от най-бедните квартали в Сан Лоренцо, Италия.1913: Д-р Монтесори прави първото си посещение в Съединените щати. Образователната асоциация Монтесори е основана от Александър Греъм Бел и съпругата му Мейбъл.
1915: Панамско-тихоокеанска международна изложба в Сан Франциско: Д-р Монтесори получава международно внимание с изложбата си в училищната стая „стъклена къща“. По време на това посещение д-р Монтесори води курс за обучение на учители, докато е в САЩ.
1922: Италианското правителство моли д-р Монтесори да се върне, за да стане правителствен инспектор на училищата.
1929: Д-р Монтесори основава Международната Асоциация Монтесори (AMI) в Амстердам, Холандия, със сина си Марио, за да гарантира запазването на нейните образователни принципи.
1939: Д-р Монтесори и синът й пътуват до Индия, за да проведат серия от курсове за обучение на учители. И двамата са задържани в Индия по време на Втората световна война.
1947 г.: Д-р Монтесори създава център за обучение в Лондон и продължава да прекарва времето си в Индия.
1949: Д-р Монтесори е номинирана за Нобелова награда за мир.
1950: Д-р Монтесори е номинирана за Нобелова награда за мир.
1951: Д-р Монтесори е номинирана за Нобелова награда за мир.
1952: Д-р Монтесори почива в Холандия, уверена, че нейното наследство ще бъде продължено чрез работата на Международната Асоциацията Монтесори.
Монтесори образованието работи във всяка среда за успеха на всяко дете, като подкрепя вроденото му желание да учи, като същевременно последователно развива академичните, моралните, социални и емоционални умения, като всички те създават напълно способен индивид.
Тук можете да откриете селекция от връзки и ресурси, за да научите повече за Монтесори подхода:
Международна Асоциация Монтесори
Документален филм “Учител е детето”
Публикации
Анна-Мария Йоцова: Как методът Монтесори намира своето място в българското образование
Телевизията: приятел или враг?
Основата за формирането на човешкото същество
Д-р Стив Хюз: Определянето на граници не означава да бъдем лоши
Анна-Мария Йоцова: Една мечта е вече реалност – Монтесори училище в София
Д-р Монтесори е учен и педагог, който разработва подход, основан на развитие на цялото човешко същество. Нейната работа е изучавана и развивана в продължение на много години и е успешно доказана днес в невронауката и изследванията на изпълнителните функции на деца и възрастни.
Тук можете да откриете селекция от изследвания за Монтесори образованието:
Какво е Монтесори?
Монтесори педагогиката вижда детето като уникално човешко същество в процес на самоизграждане и вярва, че всяко човешко същество има естествена нужда да се развива и самоусъвършенства. Това е цялостна научно-базирана система, която отговаря на тази нужда.
Монтесори подходът предлага широка визия на образованието като “помощ за живот”. Децата се насочват от Монтесори педагози, които са специално обучени да наблюдават и да поставят детето в контакт с точно това, от което се нуждае то в този момент на учене. Монтесори обучението култивира концентрация, мотивация, самодисциплина, любознателност и творческо мислене. Академичните знания и изграждането на умения са ключови качества на Монтесори, както и способността да се мисли творчески и да се разберат нуждите на другите. Когато тези основни умения се насърчават рано в живота, децата получават способността да решават проблемите, да продължават и да взаимодействат добре с другите при всякакви обстоятелства.
Ако децата имат свободата да избират своята работа, как училището гарантира, че образованието на детето отговаря на държавните стандарти?
Децата в Монтесори образователната среда са свободни да избират в рамките на граници и имат само толкова свобода, колкото им е необходима, за да могат да се справят със съответната отговорност. Монтесори педагогът (водачът) създава планове за ежедневни и седмични уроци и наблюдава работата при всеки урок на всяко дете. Той свързва детето с учебната програма и след това проследява напредъка му, за да се увери, че всяко дете овладява съответното ниво и елемент от учебната програма. Извън това, имаме три важни инструмента – детето има знание за минималните образователни изисквания и очаквания, ежедневно поддържа ученически дневник и ежеседмично има индивидуална среща с учителя си.
Каква е разликата между Монтесори и традиционното образование?
За деца до шест, Монтесори акцентира върху ученето през всичките пет сетива, не само чрез слушане, гледане или четене. Децата в Монтесори класната стая се развиват спрямо своето собствено, индивидуално темпо и според собствения си избор на дейности от стотици възможности. От тях не се изисква да седят и да слушат учителя да говори с тях като група, но се занимават с индивидуални или групови дейности, с материали, които са им били въведени 1:1 от учителя, който знае какво е всяко дете готово да направи. Ученето е вълнуващ процес на откриване, водещ до концентрация, мотивация, самодисциплина и любов към ученето. Над шестгодишна възраст децата се учат да правят независими изследвания; да организират кратки пътувания за събиране на информация; интервюират специалисти; правят групови презентации, постановки, художествени изложби, музикални продукции, научни проекти и още други. Няма ограничения за това, което те могат да създадат в тази среда на интелигентно направлявана свобода на избор. Съществува голямо уважение към избора на децата, но те лесно се придържат или надминават това, което ще правят в една по-традиционна обстановка. Децата откриват и се радват на работата си. След като учителят ги свързва с урок, голяма част от ученето идва от споделянето и вдъхновяването един друг, вместо да се конкурират помежду си.
Могат ли Монтесори учениците да се адаптират в традиционни училища?
Да научим децата си да приемат промяната без тревожност или страх е един от най-важните уроци в живота за всички деца. Монтесори учениците имат предимство в това, че Монтесори методът учи на инструмени за справяне с предизвикателства, чрез изграждане на самоувереност, независимост и умения за разрешаване на проблеми.
Монтесори учениците могат да се адаптират в традиционно училище и го правят доста добре.
В съществуващите проучвания повечето ученици сами отговорят, че се приспособяват много добре и родителите им казват, че преходът в новото училище е преминал без отреагиране на детето или следи от проблеми.
Монтесори учениците имат добри работни навици и организация, и предават работата си на време, работят независимо и са фокусирани, дисциплинирани и самонасочени.
Децата, които преминават в традиционно училище от Монтесори основно училище са прекарали години, работейки самостоятелно и с голяма доза свобода. С години те са били отговорни за плановете, съгласувани с учителите и са ги постигали. Те имат квалификация в самоотговорност.
Има ли учебници, домашна работа и оценки в Монтесори училището?
В Монтесори класната стая не се набляга на употребата на учебници, оценки и домашна работа в традиционния им смисъл.
Монтесори учениците са насърчавани сами да управляват своето образование. Това е фундаментална стъпка в подкрепата и развитието на прородното желание на детето да попива знание. Защото деца, които са вътрешно мотивирани е по-вероятно да станат отговорни, самодисциплинирани, уверени, инициативни хора със солидни академични умения и доживотна любов към ученето. Ключът за образованието е то да бъде развито по начин, по който децата наистина научават.
