Какво е да си ученик в гимназията на “Откривател”? С този въпрос влизаме в класната стая на общността Eartha в един февруарски ден в 8:30 сутринта. Сравнително тихо е, някои от учениците четат, други се събират и разговарят, учителите подготвят програмата за деня, на дъската се подреждат теми на презентации, имената на учениците и часове.
В класната стая се влиза с пантофи или удобни обувки, всички телефони се поставят в панер и се отбелязва часа, в който се оставят. До 16:30, когато приключва основният учебен ден, достъпът до тях е ограничен.
Денят на учениците от про- и гимназиалната общност започва с работна закуска. В тази възраст нуждите на физическо ниво се променят от началния етап и за да започне ефективната работа, младите хора се нуждаят от питателна храна, която да даде гориво за деня. Всяка сутрин двама ученици са дежурни за приготвяне на закуската по предварително измислено и одобрено от тях меню, обядът също е изцяло тяхна грижа. Всички заедно сядат на масата и споделят началото по един позитивен и приятен начин – без напрежение и излишно бързане, с приятели и съученици. Колко хубаво, нали?
В 9:00 всички са готови да се гмурнат надълбоко в презентации, уроци или самостоятелна работа. В днешния ден седмокласниците се фокусират върху литературата и творчеството на Ботев, учителят насърчава дискусия, дава насоки, задава въпроси. Други се занимават с новата българска история, трети работи на компютър, малка група влиза в час по език или довършва work&study проекта си. Всеки е фокусиран върху собствените задачи. И така програмата върви гладко и разнообразно до обяд.
“Онова, което ми харесва най-много тук е свободата, споделя седмокласник. Имам си цели, знам си приоритетите и си ги гоня. Извън училище съм отдаден на спорта, участвам в състезания и турнири и много тренирам, но да съм грамотен и да знам е много важно за мен.”
Свободата е може би най-често споделяната от учениците ценност. Да можеш сам да направляваш свободата си и да я използваш в граници е част от Монтесори философията и заложена и в същината на IB програмата, чиято цел е да изгради по холистичен начин самостоятелни личности, готови да се справят с всичко, което животът ще им предложи извън защитената и подредена среда на класната стая. И учениците оценяват тази ценност и я пазят.
Уроците в гимназията протичат в различен формат – няма го стресиращият звън на звънеца и часовете по 45 минути, програмата е конструирана така, че да може да бъде управлявана сравнително самостоятелно от учениците с напътствията и подкрепата на учителите. Ако някоя тема е много интересна, ученикът има възможността да отдели колкото време му е нужно, за да навлезе наистина в дълбочината ѝ.
Семинарите са време да научиш още много нови неща по най-разнообразни теми, през споделяне на собствените си идеи, през дискусия със съучениците си – с които можеш и да не си на едно мнение, но да се учиш по възпитан начин да дискутираш и да приемаш различни гледни точки.
“Защо според вас се водят войни в наши дни?”, пита учителката по история и задава посоката на изследване. Интерактивна карта показва всички актуални в наши дни конфликти по света, а учениците са насърчени в 1-часовата сесия сами да достигнат до най-честите причини за войни, да изразят личната си морална позиция, да споделят исторически факти, да направят връзката между други събития, за които са учили по-рано и да си тръгнат с ценна информация, но и с възможността да продължат да проучват темата от други ъгли.
“Как си планирам работата ли? Имаме лични дневници, в които всеки от нас записва напредъка си, какво иска да постигне, до къде е стигнал в този момент”, разяснява един от методите на саморефлексия друг ученик в 8 клас. “Ако нещо ми е трудно, заедно с учителите сядаме и говорим. Понякога те ми задават въпроси, друг път ми казват какво бих могъл да опитам, за да направя нещата по-добре.”
Work&Study тук наричат дългосрочните проекти по наистина големи и значими теми. Като замърсяването на Кораловия риф, например. За този проект ученици в по-малки групи правят проучване, събират факти и информация, заедно обсъждат и хващат за изследване различни подтеми на голямата тема. След двумесечна работа, отсяване на факти и обработка на информация, развиват тезата си в презентация пред своите съученици. “Не можем да правим пауър пойнт презентации – трябва да измислим друг начин за представяне – може да е макет, рисунка или нещо, което сме направили сами, но да е различно и интересно. Понякога е трудно, но като слушаш другите и научаваш неща, които не си знаел. Готино е.”, споделя ученичка.
Гимназиалната общност е мини модел на обществото ни – всеки със собствена роля, мнение и цел. Да се научиш да живееш в това общество хармонично, е да се научиш да живееш истинския живот, който те очаква.
„Много ми харесва, че всеки от нас отговаря за нещо в класната стая. Аз сега ще кандидатствам за мениджър икономика – това ми е интересно. Подаваме си документите, явяваме се на интервю и после избират кой ще е мениджър и кой ще е помощник, така се разбираме помежду си кой за какво отговаря. Забавно е. Е, понякога има грешки – не си поръчал достатъчно нещо, объркал си, но и от това учим и се опитваме да не се сърдим един на друг.”
Движението и спортът е друга много важна част от заниманията в гимназията. Футбол, спортни игри, плуване или спорт, който учениците искат да разучат – няма и ден, в който да не са имали възможност да се раздвижат и да поспортуват. Движението подхранва благополучието в гимназиална възраст и прави децата по-спокойни и по-фокусирани. “Много обичам спорта – ходим или на игрището, или в парка и всеки ден правим различни неща. Това ми помага да се отпусна и да забравя, че нещо през деня ме е ядосало или ми е било трудно.”, казва ученичка.
“С една дума какъв е денят в гимназията ли? Уникален, защото всеки ден е различен и е наистина уникален.”
“За мен всеки ден е различен и това е хубавото, няма как да ти стане скучно.”
В “Откривател” комуникацията ученик-учител е уважителна и не следва йерархичната система на традиционното училищно общуване. Учителите са ментори, водачи и естествени лидери заради своите познания и личностни качества. Те насърчават учениците и процесът на учене е като поток, който тече и дори да срещне камък по пътя, успява да го отмине без сблъсък. “Харесва ми, че учителите искат нашето мнение, те не ни казват – направи това или онова, а ни помагат. “
Във възрастта между 15 и 18 децата имат огромен капацитет за изява, виждат себе си повече като възрастни и любопитството им към това как функционира светът и вселената е буквално безгранично.
Това любопитство тук се подхранва и отглежда така че да разцъфне в щедър плод. Гимназията те подготвя да влезеш уверен в живота, който ще избереш за себе си. Тя е генералната репетиция за момента, в който ще разчиташ на себе си и учениците в “Откривател” се чувстват уверени и знаят как да се справят. Сред регулярните им занимания е сами да организират посещения в музеи, екскурзии или извънградски разходки. Тази година за пръв път са посетили истинска ферма, в която са живели сами сред природата за седмица, управляват собствения си месечен бюджет, произвеждат занаятчийски собствената си продукция, която по-късно продават, правят всякакви експерименти, менажират времето си и не спират да развиват така важното умение и състояние на ума – учене за цял живот. Защото осъзнават, че след гимназията влизат в училището на живота, където всички сме ученици завинаги.
