Поставям акцент върху това да улесня учениците да видят връзките

Запознайте се с нашите прекрасни учители в училище “Откривател”, където имаме предучилищна група (2,5 – 6 години), начални училищни класове (6 – 12 години) и гимназиален училищен етап (12 – 18 години). Тук учениците и учителите са партньори в процеса на себеизграждане и развитие.

Даниел Коусейро е Learning Leader и практически учител. Той превръща всяко проучване в приключение в природата и културата.

– Представете се накратко и разкажете как професионалният Ви опит Ви доведе до „Откривател“?

– Аз съм испански биолог, специализиран в областта на биоразнообразието и опазването на околната среда. Малко след като завърших следването си, се преместих в Латинска Америка, по-конкретно в тропическите гори на Перуанска Амазонка, където разработих програми за опазване на застрашените видове, като например орела харпия и ягуара. След 4 години се преместих в Колумбия, където създадох и приложих програма за екологично образование, насочена към опазване на дивата природа, с финансовата подкрепа на National Geographic и други природозащитни институции. По време на тези преживявания осъзнах колко дълбоко е откъснат човекът от природата и че това е основната причина за повечето екологични и социални проблеми, с които се сблъсква днес нашето общество. Поради това разбрах, че ако има някаква възможност за положителна промяна в обществото ни, тя е чрез образование. Ето защо, когато се преместих в България (по лични причини) и получих възможност да работя с иновативно училище като „Откривател“, не се поколебах и се включих.

– Каква е Вашата роля в работата с учениците, върху какво се фокусирате в общуването с тях? 

– Засега се фокусирам върху разработването и апробирането на интердисциплинарни уроци, които свързват всички учебни области, така че учебният процес да е свързан с всички учители и различните области на знанието. Опитвам се тези уроци да са много свързани с ученето в реалния свят, така че част от тези уроци предполагат учене извън класната стая по някакъв начин. Подготвям също така семинари и малки презентации, в които ги запознавам с различни теми, свързани с живота им извън училище, като например храната и човешкото тяло. Поставям акцент върху това да улесня учениците да видят връзките, които всяко нещо има с природата, така че да разберат силната взаимозависимост, която всяка част от живота им има с природния свят. Също така, ги подкрепям в ежедневните им задачи, задължителната работа и ги наставлявам през целия им престой в училището. 

– Кое е ней-важното за образованието във връзка с времето, в което живеем?

– Критично мислене. Модерният свят се променя изключително бързо. Бомбандирани сме с безумно много информация и стимули, при което е много сложно да видим истините, поляризацията, споразуменията, които обществото е направило и които определят начина, по който живеем, мислим и действаме. Важно е да накараме учениците да поставят всичко под въпрос, да видят реалността без всички структури и предположения, които повечето хора правят. От тук могат да се поемат пътища за действие. 

– Как Вашият опит се среща и развива в Монтесори среда, кой от Монтесори методите разпознавате като най-характерен?

– Имам много да уча за Монтесори метода и учебната среда. Мястото е много грижовно и ми доставя голямо удоволствие да наблюдавам учениците и да се уча от начина, по който се държат през деня. Това се свързва много добре с моя научен опит, който се основава предимно на наблюдения, за да се разработят изследвания или нещо подобно. Монтесори методът се основава на постоянни наблюдения на учениците и размисъл върху тях и аз чувствам, че попивам това много бързо. Освен това Монтесори методът държи много на повторението, за да се усвои дадено умение, и аз съм напълно съгласен с това. Никой не се е родил гений, трябва да се упражняваш, за да станеш гений. И накрая, обичам самодисциплината и чувството за отговорност, които се възпитават у учениците по Монтесори метода. Тези две умения ще променят живота на тези деца. 

– Какъв е Вашият подход за възпитаване на любопитството и как в света на цифровата комуникация можем да задържим и задълбочим вниманието им?

– Много сложен въпрос. Не мисля, че имам рецепта за това. Наистина е много трудно да накараш учениците да се съсредоточат върху една задача за повече от 20 минути. Това, което се опитвам да правя напоследък, е да направя така, че цялото обучение да е свързано с живота на учениците. Така научавам за техните страсти и хобита, и това отваря вратичка за тяхното вродено любопитство да се фокусират върху всичко, което искам да споделя с тях. Другото е да не ги поучавам. Презентациите ми или времето, прекарано с учениците, винаги се основават на разговори, в които постоянно ги подкрепям с въпроси и ги питам за мнението им. Да четете лекции на някого е най-добрият начин да го накарате да загуби вниманието Ви!