Силата на Математическия ум е в способността му да се изразява количествено точно, да разсъждава чрез логиката и да открива абстрактния модел чрез наблюдение и въображение. Математическият ум има силата не само да държи в ума измервания, модели, последователности и математически връзки като образи, но и да ги превръща в изобретение чрез работата на ръцете.
Всяко дете може да мисли като Питагор, особено когато имаме помощта на Питагор в класната стая. Ние поставяме пречки пред схващането, като очакваме децата да приемат абстракции, които нямат основа в личната им реалност. Трябва да им позволим чрез опит да знаят всичко за математическите принципи. Те самите стигнат до законите и определенията чрез процеса на обобщение от опита си. Трябва да им се даде време да се учат от грешки и от успехи, за да не се страхуват и да знаят ползите от постоянството.
Фокусът е математическата абстракция. Абстракция като „качеството на справяне с идеи, а не със събития“.